Шумът в ушите (или тинитус) е възприемането на звук, който няма

Шумът в ушите (или тинитус) е възприемането на тон, който няма външен източник. Шумът в ушите е постоянно срещан, като изследванията пресмятат, че 10 до 25% от възрастните са изпитвали подобен. Децата също могат да оповестят за тинитус.

Шумът в ушите нормално се разказва като звънене, само че някои чуват звуци, плач, бръмчене, звънене, бръмчене, плач, свиркане, щракане, съскане или скърцане. Това се дефинира като фантомен тон. Някои оповестяват за фантомни звуци в едното ухо, в двете уши и в главата си. 

Звукът може да е мек или мощен и може да бъде невисок или висок. Понякога придвижването на главата, врата или очите или докосването на избрани елементи от тялото може да провокира признаци или краткотрайно да промени качеството на възприемания тон. 

Повечето случаи на звук в ушите са субективни. В редки случаи звукът пулсира ритмично, постоянно в такт на сърдечния темп. В тези случаи лекарят може да чуе звуците със стетоскоп и в случай че е по този начин, се смята, че това е обективен шум в ушите. Често обективният звук в ушите има разпозната причина и е лечим.

При деца и възрастни шумът в ушите може да се усъвършенства или даже да изчезне с течение на времето, само че в някои случаи се утежнява. Когато шумът в ушите продължи три месеца или повече, той се смята за хроничен.

Обикновено шумът в ушите не е толкоз тежък, с цел да попречи на всекидневието, само че може да влияе на настроението, централизация и съня. В тежки случаи шумът в ушите може да докара до тревожност или меланхолия.

В момента няма лекуване на тинитуса, само че има способи за понижаване на признаците, написа Puls.bg. Често срещаните подходи включват потреблението на устройства за звукова терапия (включително слухови апарати), поведенчески лечения и медикаменти.

Възможни аргументи за звук в ушите

Шумът в ушите рядко се свързва със сериозен медицински проблем. В множеството случаи аргументите за шума в ушите остават неразбираеми. Въпреки това той се свързва със следното:

1.    Излагане на звук. Много хора оповестяват за звук в ушите, откакто са били изложени на мощен звук на работното място или на спортно събитие или концерт. 

2.    Загуба на слуха. Загубата на слуха, която може да бъде породена от фактори като стареене или излагане на мощен звук, е мощно обвързвана с звук в ушите. Някои хора със загуба на слуха обаче в никакъв случай не развиват тинитус.

3.    Лекарства. Шумът в ушите може да бъде непряк резултат от приема на избрани лекарства, изключително в случай че се одобряват във високи дози. Лекарствата, свързани с тинитус, включват нестероидни противовъзпалителни средства, някои антибиотици, противоракови, медикаменти срещу малария и антидепресанти.

4.    Ушна тиня или ушна зараза. Запушването на ушния канал от ушна тиня или от течност от ушна зараза може да провокира звук в ушите.

5.    Наранявания на главата или шията. Нараняването на главата/шията може да повреди структурите на ухото, нерва, който придвижва звукови сигнали към мозъка, или области на мозъка, които обработват звука.

Една водеща доктрина е, че шумът в ушите може да възникне, когато увреждането на вътрешното ухо промени сигнала, пренасян от нервите до частите на мозъка, които обработват звука. 

Други доказателства демонстрират, че анормалните взаимоотношения сред слуховата кора и други невронни вериги могат да играят роля при шума в ушите. Слуховата кора комуникира с други елементи на мозъка, като частите, които управляват вниманието и страстите, а изследванията демонстрират, че някои хора с звук в ушите имат промени в тези неслухови мозъчни райони.